Мозъчно-гръбначна и нервна хирургия (Неврохирургия)

Неврохирургията се занимава с диагностика и хирургично лечение на разнообразни състояния, включително тумори на мозъка, хипофизата и гръбначния мозък; съдови аномалии като аневризми и артериовенозни малформации; вродени заболявания като менингомьелоцеле; дискови хернии; наранявания на черепа и гръбначния мозък и други.

Тумори на мозъка

Мозъчните тумори са важна област в неврохирургията и се класифицират като злокачествени (малигнени) и доброкачествени (бенинни).

I. Малигнени тумори

 

• Глиални тумори: Най-често срещаните злокачествени тумори на мозъка. Те растат бързо и могат да засегнат съседните здрави тъкани, а в редки случаи и други органи. Имат четири стадии, като стадиите I и II са "нискостепенни," а III и IV (напр. glioblastoma multiforme) са "високостепенни."

• Метастатични мозъчни тумори: Развиват се вследствие на разпространение на рак от други органи (напр. бял дроб, гърди, дебело черво). Те изискват комплексно лечение, включително хирургия, лъчетерапия и химиотерапия.

II. Бенинни тумори

 

• Включват менингиоми, хипофизни аденоми, хемангиобластоми и други. Въпреки че са доброкачествени, тяхната локализация може да доведе до животозастрашаващи състояния. Повечето от тях могат да бъдат напълно премахнати чрез хирургия, въпреки че е възможно повторение.

Симптоми на мозъчните тумори

Пациентите могат да изпитват главоболие, гадене, повръщане, зрителни нарушения, гърчове, слабост в крайниците, загуба на слух, проблеми с паметта или речта.

Диагностика

Диагнозата се поставя чрез клинична оценка, компютърна томография (CT) или магнитно-резонансна томография (MRI), като тези изследвания може да се повторят с контраст. Потвърждението идва от патологично изследване.

Лечение

Основният подход е хирургичното отстраняване на тумора. В случай на висока степен на риск се прилагат частично премахване, лъчетерапия или химиотерапия. За някои случаи се използва радиохирургия (напр. Gamma knife).

Съвременното лечение на мозъчните тумори комбинира различни методи в зависимост от патологичния тип, локализацията и общото състояние на пациента.

Оперативни усложнения

Следоперативните усложнения могат да варират в зависимост от типа на тумора, локализацията му, възрастта и общото състояние на пациента. Някои от тях включват гърчове, интензивно главоболие, гадене, повръщане, кървене, влошаване на неврологичното състояние, зрителни и говорни нарушения, хидроцефалия, инфекция, тромбоемболия, рани, които заздравяват бавно, и някои психиатрични проблеми. Докато повечето усложнения могат да се контролират с медицинска грижа, някои, като влошаване на неврологичното състояние, могат да бъдат трайни.

Проследяване и препоръки

 

• Доброкачествени тумори: При пълно отстраняване се изискват първи контролен преглед след 6 месеца и след това годишни клинични и MRI изследвания.

• Злокачествени тумори: Пациентът се проследява от неврохирург, онколог, радиолог и специалисти по рехабилитация според нуждите.

Пациентът трябва да потърси специалист при новопоявили се симптоми като главоболие, гърчове, загуба на сила или проблеми с паметта.

Чести термини:

 

• Benign: Доброкачествен тумор.

• Malign: Злокачествен тумор с неконтролируем растеж.

• Краниотомия: Отстраняване на кост от черепа за достъп и последващо връщане.

• Химиотерапия: Лечение с лекарства.

• Радиационна терапия: Лъчелечение за унищожаване на туморни клетки.

Дискова херния (лумбална диск херния)
Дисковете между прешлените изпълняват ролята на амортисьори. Прекомерното натоварване, генетична предразположеност и липса на упражнения могат да доведат до изместване или разкъсване на диска, причинявайки болка в кръста и краката. При тежки случаи могат да възникнат слабост в крайниците, изтръпване или проблеми с уринарния контрол.

Оценка и лечение на болки в кръста:

 

• Причини за болката: Механични фактори (претоварване), травма или дегенеративни заболявания.

• Диагностика: Пациентите се подлагат на клиничен преглед, MRI и, при необходимост, кръвни тестове.

• Лечение: Включва почивка, физиотерапия и медикаменти при остри случаи. Хроничните състояния изискват по-детайлни изследвания.

• Лечение на болки в кръста

  Терапията за болки в кръста се определя спрямо причината и разположението на заболяването.

  1. Лечение на остра болка в кръста

   

• При механична болка: В резултат на прекомерно напрежение или леки наранявания в мускулите и меките тъкани (механична болка), болкоуспокояващи, мускулни релаксанти и кратка почивка на легло обикновено са достатъчни.

• Болка вследствие на травма или инфекция: Ако има притискане на нерви, слабост в краката, проблеми с урината или фекалиите или нестабилност на гръбначния стълб, може да се наложи хирургична интервенция. При инфекция се предписват антибиотици.

• Тумори:

   

  • Ако има притискане на нервите и слабост, нестабилност на гръбначния стълб, се препоръчва хирургия, последвана от радиотерапия или химиотерапия.

  • Ако няма притискане на нерви, се прави биопсия, след което се избира подходящото лечение.

• 2. Лечение на хронична болка в кръста

  При хронична болка, причинена от дискова херния, дегенерация или стеснен гръбначен канал, се препоръчва следното:

   

• При неврологични симптоми (слабост, проблеми с уринирането): хирургична интервенция.

• Без неврологични симптоми: болкоуспокояващи, мускулни релаксанти, кратка почивка и физикална терапия с упражнения.

•  

  Превенция на болките в кръста

   

• Поддържане на здравословно тегло.

• Отказване от тютюнопушене.

• Редовни упражнения за укрепване на мускулите на кръста, гърба и корема.

• Корекция на неправилна стойка, седнало и легнало положение.

• Болки във врата

  Вратът е изключително подвижна част от тялото, която позволява движения на главата във всички посоки. Тази мобилност, съчетана с функцията за поддържане на теглото на главата, го прави уязвим на болки. Изследвания показват, че болките във врата се срещат 1.5 пъти по-често при жените, отколкото при мъжете.

  Основни видове болки във врата:

   

• Механична болка: Свързана с напрежение или наранявания.

• Болка от гръбначни патологии: Например дискови хернии, травми или дегенеративни състояния.

Видове болки във врата и методи за лечение

1. Механична болка във врата

Най-често срещаният вид болка във врата. Причинява се основно от малки травми, напрежение в мускулите или увреждане на съединителната тъкан. Лоша стойка е ключов фактор, особено при хора, които работят на бюро в наведена позиция. Болката може да се разпространи към главата, раменете и ръцете.

Лечение:

 

• Препоръчва се извършване на движения за намаляване на болката, като избягване на дълготрайно обездвижване.

• Могат да се използват болкоуспокояващи (парацетамол) или противовъзпалителни лекарства, както и мускулни релаксанти при нужда.

• Не се препоръчва употребата на шийна яка, освен в изключителни случаи.

 

2. Болка във врата, свързана с гръбначни заболявания

Този вид е по-рядко срещан и се дължи на следните състояния:

a) Шийна дискова херния (Servikal disk hernisi)

Външният слой на диска отслабва или се разкъсва, което води до натиск върху нервите. Болката обикновено се разпространява към раменете и ръцете.

Лечение:

 

• Първоначално се използват болкоуспокояващи и в някои случаи шийна яка.

• Ако болката не намалее след 6 седмици, може да се обмисли хирургична намеса.

b) Дегенерация на шийни прешлени (Servikal spondilozis)

С течение на възрастта дисковете губят вода и се увреждат, което води до образуване на костни израстъци и напрежение.

Лечение:

 

• Упражнения за укрепване на мускулите около шийните прешлени.

• Физиотерапия за облекчение.

c) Стеснение на гръбначния канал (Servikal spondilotik miyelopati)

Стеснението може да причини натиск върху гръбначния мозък, водейки до симптоми като скованост, слабост и затруднения при ходене.

Лечение:

 

• Хирургично премахване на натиска, като целта е предотвратяване на прогресията на симптомите.

 

Превенция на болки във врата:

 

• Корекция на стойката: Избягвайте продължителна работа в наведено положение.

• Укрепване на мускулите: Редовни упражнения за врата и раменете.

• Ергономия: Осигуряване на подходяща работна среда за минимизиране на натоварването.